Девиз на община Борово - конкурс

Актуално:

English

ОБЩИНА БОРОВО, ОБЛАСТ РУСЕ

ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ

2007 – 2013 

I. УВОД

1.1.  Общинският план за развитие /ОПР/ на община Борово за периода 2007 – 2013 година  се разработва по силата на параграф 2, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за регионално развитие. Той е основният документ за определяне дългосрочните цели и приоритети на общината за  изпълнение на главната стратегическа цел – икономическо стабилизиране и социален напредък на община Борово.

Той е естествено и логично продължение на Общинската стратегия за развитие на община Борово за периода 2000-2006 г. и като структура се съотнася към  ОПР – актуализация за 2005-2006 г. / Решение № 163 / 26.01.2005 г. на ОбС /. С приемането на ОПР се създават условия за балансирано развитие на общината. Той подпомага местната власт в определянето на стратегическите направления при решаването на социални, инфраструктурни, екологични, етнически и образователни проблеми.
При съставянето на ОПР, екипът от общински специалисти се е ръководил от Закона за регионално развитие /ЗРР/, Националната  стратегия за регионално развитие на Р.България  за периода 2005-2015 г. /НСРР/, Областната стратегия и Регионалния план за развитие,  ЗМСМА, Закона за общинските бюджети и други нормативни документи с национален и регионален характер.

• ЗРР регламентира органите за управление на регионалното развитие, видовете планови документи за регионално развитие, тяхното съдържание и срокове за разработване, както и ресурсното осигуряване.
• Националната стратегия за регионално развитие /НСРР/ определя стратегическите цели на регионалното развитие на страната за периода 2005-2015 година. Тя дава основните ориентири при формулиране и провеждане на секторните политики с регионални последици и полага основите на координиране политиката за регионално развитие в районите за планиране. Създаването на шестте района за планиране, които не са административно-териториални единици по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, е обусловено от изискванията на регионалното планиране и по-специално от изискванията, поставяни във връзка с присъединяването на България към ЕС, където районите от второто равнище на Номенклатурата на териториалните статистически единици са основен обект за планиране, програмиране, прилагане и мониторинг/ наблюдение и оценка/ по цел 1 на Структурните фондове.
• Областните планове, които формират конкретното съдържание на плана,  отразяват инициативата на областните администрации и местните власти, неправителствения сектор и всички други значими партньори в регионалното развитие.
• Мястото и ролята на НСРР в системата от стратегически планови и програмни документи за регионално развитие са определени в Закона за регионално развитие. Националната стратегия трасира подхода отгоре-надолу, като по този начин става ориентир за областните стратегии, за общинските и регионалните планове за развитие, както и за Националната оперативна програма за регионално развитие. В тази връзка Общинските планове за развитие следва да транспонират целите и приоритетите на НСРР в съответствие с конкретните условия и спецификата на всяка община. Те се разработват в съответствие със специфичните дългосрочни цели и приоритети за развитие на областта и съответния район за планиране. Програмата за реализация на ОПР може да осигури включването на планираните програми и дейности в Националната оперативна програма за регионално развитие, което е предпоставка за финансирането им. Финансирането на местни проекти от външни източници в бъдеще ще бъде изключително трудно, ако те не са част от планов документ, по който има обществено съгласие.

Настоящият Общински план за развитие на община Борово за периода 2007-2013 г. е такъв обобщаващ документ, който обхваща всички ключови елементи на бъдещото развитие на общината. С неговото приемане се изпълнява процедурата по разработването и съгласуването му  в съответствие с изискванията на ЗРР , като с това той  става основен програмен документ за развитието на общината за следващия седем годишен планов период.
В ЗМСМА, чл.21, ал.1, т.12 дефинира конкретните правомощия на Общинския съвет, в чиито компетенции е да приема Общински стратегии за развитие, прогнози, програми и планове. А чл.44, ал.1, т.6 от същия закон възлага на кмета на общината организацията и изпълнението на общинските планове. Член 11, ал.1 посочва, че съставянето на общинския бюджет непосредствено се обвързва с Общинския план за развитие и Програмата за реализация, като се отчитат задълженията по национални и регионални програми и проекти. Така проектобюджетът на общината се координира с тяхната реализация и местното развитие се обвързва с възможността за предоставяне на целеви субсидии. 
При разработването на ОПР са взети предвид и :

*  НАРЕДБА № 14 от 01.04.2003 г. за определяне на населените места в селски и планински райони, издадена от министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн.в ДВ, бр. 35 от 16.04.2003 г. т. 12, р. 2, № 140. В Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от тази Наредба е приложен Списък на общините в селски райони. В този списък фигурира и община Борово.

* НАРЕДБА № 38 от 27.08.2003 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за обновяване и развитие на селата, опазване и съхраняване на селското наследство и културни традиции.
Към тази Наредба в Приложение № 8 към чл. 11, ал.2, т.2 е приложен Списък на общини и планински населени места с потенциал за развитие на селски туризъм. В този списък фигурира и община Борово.

В ЗРР са регламентирани 6 вида райони за целенасочено въздействие :

++ Райони за икономически растеж – характеризират се със силно развити икономически и обслужващи функции по отношение на общото развитие на страната, добри комуникации, образователни центрове, висока концентрация на население, положителен икономически растеж.Това са региони, които следва да бъдат подкрепени основно в доизграждане на конкурентноспособна инфраструктура, развитие на техния иновационен потенциал и технологиите.

++ Райони в индустриален упадък – обхващат територия, в която се извършва или вече е извършено преструктуриране на индустриални структуроопределящи предприятия, което е довело до спад в производството, увеличаване на безработицата, ниско ниво на доходи и изселвания. Тези райони са типичен обект на целенасочено въздействие в редица страни от ЕС. Те са обект и на една от регионалните цели на Структурните фондове на ЕС / цел 2 /.

++ Изостанали гранични райони – характеризират се с гранично местоположение, ниско ниво на социално-икономическо развитие, изселвания, слабо изградена техническа инфраструктура. Тяхното развитие ще бъде стимулирано чрез подобряване на траспортната достъпност, икономическо активизиране и повишаване на заетостта. Основен инструмент на регионалната политика в тях е развитието на трансграничното сътрудничество, чрез което ще се  реализират ползи за общото им развитие по линия на транспортната и социалната инфраструктура, икономическото развитие, в т.ч. развитие на туризъм, подобряването на уменията на работната сила и нейното интегриране към пазара на труда, повишаване привлекателността на районите за нови инвестиции и качеството на живот в тях.
По географско местоположение и по голяма част от социално-икономическите си характеристики община Борово също попада в тази група гранични райони за целенасочено въздействие.

++ Изостанали селски райони – това са райони, в които по-голямата част от трудоспособното население е заето в селското и горското стопанство. Характеризират се с ниска степен на развитие на транспортната, техническата и социалната инфраструктура, ниско образователно равнище и квалификация на населението в трудоспособна възраст, ограничени възможности за трудова заетост, високо равнище на безработицата, ниски доходи на населението и обезлюдяване.
Община Борово носи всички характеристики на изостанал селски  район, затова е важно ОПР да се съобрази с целите, записани в Националната стратегия за развитие на изостаналите селски райони, а именно:
“ Специфичните цели на регионалната политика за изостаналите райони са: създаване на производствена заетост, развитие на устойчива стопанска дейност и постигане на икономически растеж, изграждане на основната техническа инфраструктура за нуждите на икономическото развитие, подобрен достъп до социалната инфраструктура /образование, здравеопазване, професионална квалификация на работната сила и осигуряване услуги за развитие на икономиката /, стабилизиране на малките градове в селска местност “.
“ Специфичните цели на политиката на регионално развитие  по отношение на селските райони са: развитие на жизнен селскостопански сектор, диверсификация на структурата на икономиката, съобразена с местния потенциал, създаване на алтернативни източници на заетост и доходи, стабилициране на демографското и селищното развитие, опазване /съхраняване/ на специфичното природно и културно наследство.

++ Изостанали планински райони –обхващат територия в планините на България с надморска височина над 600 м. Характеризират се с ниска степен на изграденост на техническата и социалната инфраструктура, ограничени природни условия, застаряващо малобройно население, висока безработица и ниски доходи.

++ Столична община – поради значимостта на столицата за цялостното социално-икономическо и обществено-историческо развитие на страната, Столичната община е включена като отделен район за целенасочено въздействие. 
При разработването на ОПР за период, в който България става пълноправен член на ЕС, са взети предвид и някои основни документи на Комисията на Европейските общности като:

• Предложение за Регламент на Съвета за подкрепа на развитието на селските райони чрез Европейския селскостопански фонд за селско развитие /Брюксел, 14.07.2004 г./;
• Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета във връзка със създаването на европейска група по трансгранично сътрудничество  /Брюксел, 14.07.2004 г./;
• Регламент на Съвета за създаване на Кохезионен фонд /Брюксел,14.07.04 г./;
• Предложение за Регламент на Европейския парламент и Съвета относно Европейския фонд за регионално развитие /Брюксел, 14.07.2004 г./;
• Предложение за Регламент на Европейския парламент и Съвета за Европейския социален фонд /Брюксел, 14.07.2004 г./;
• Предложение на Съвета относно Европейския фонд за рибарството /Брюксел, 14.07.2004 г./;

Райони за планиране
Северозападен	Северен       централен	Североизточен	Югозападен	Южен       централен	Югоизточен
Области
Плевен	Ловеч	В.Търново	Габрово	Русе
Общини
Русе	Бяла	Ветово	Сл.поле	Иваново	Две могили
Ценово	Борово

1.2. ОПР е разработен от екип от общински служители и общински съветници. В изпълнение на Решение № 174 на ОбС / Протокол № 18 от 23.02.2005 г. / е структурирана смесена деветнадесетчленна комисия за разработване на ОПР за периода 2007-2013 г. Тя включва общински съветници, кметовете на съставните села на общината и специалисти от общинска администрация, определени със Заповед № 261/18.11.2004 г. на Кмета на общината. Кметовете на кметства, съвместно с общинските съветници от съответното населено място, са направили допитване до жителите и са представили на екипа в обобщен вид  вид мненията и предложенията на населението.  На междинна среща на екипа са  уточнени някои от текущите и нововъзникнали в процеса на работа задачи. Работен вариант на ОПР е обсъден от административното ръководство на общината и представители на ОбС. За разработването на ОПР е информирано цялото население на общината чрез  предавания на Общинския радиоцентър – Борово. Проведени са разговори и консултации с административните ръководства и специалисти от съседните на Борово общини – Две могили, Бяла и Ценово за идентифициране на съвместни проекти и дейности с надобщинско значение.

1.3. СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА СИТУАЦИЯ / РЕЗЮМЕ /:

1.3.1.Промишленост:

На територията на общината осъществяват дейност едно общинско предприятие "Борово"ЕООД, частните фирми - "Трико" ООД за производство на мъжки, дамски и детски чорапи; "Тим" за производство на дамски чорапогащи, ПТК  "Елкон" за производство на ел.контакти, разклонители и др. елматериали; "Икон" ЕООД за производство на надувни изделия; ЕТ “Контекс” за мъжка и дамска конфекция, “Спирала”- за трикотажни изделия;  ЕТ “Сонипа-Г” и ЕТ“Валентин Панайотов” за месодобив и месопреработка, ЕТ “СИ–ПО – Пламен Пенев” за международен товарен транспорт и 95 други еднолични търговци. Структуроопределящи са производството на чорапи, чорапогащи, конфекция, месодобив и месопреработка.
Традиционни отрасли за общината са шивашката промишленост и селското стопанство /пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед/, където и делът на заетите е най-голям.

1.3.2.Селско стопанство:
На територията на общаната функционират 11 земеделски кооперации в седемте населени места. Структуроопределящо за растениевъдството е зърнопроизводството /пшеница, ечемик и царевица/. От техническите култури най-голям е делът на площите със слънчоглед. Трайните насаждения, зеленчуците и други култури заемат общо  12,74% от обработваемата площ. Тенденцията от последните години  е намаляване на зърнените култури и увеличаване на площите със слънчоглед.
От животновъдството се развиват говедовъдство,  дребен рогат добитък , свине и птици. От общото поголовие на едър рогат добитък  -  58,65%  принадлежи на частни стопани. От общото поголовие на дребния рогат добитък  около 72% са  овце и 28%  - кози. От общия брой на овцете 11% се отглеждат в земеделските кооперации на селата Горно Абланово и Батин. Останалите са на частни стопани. Козите, свинете и птиците изцяло се отглеждат от частни стопани. През последните години / от 2000 г. насам /  се забелязва слабо увеличение в броя на свинете и козите. При останалите видове има незначително намаление. За плановия период, в който България става пълноправен член на ЕС, завишените изисквания за отглеждане на животни, както във фермите, така и в личните стопанства, ще доведе до сериозно намаляване броя на отглежданите животни, особено в личните стопанства.

1.3.3. Социални дейности:
Общината води и успешна социална политика – редовно се изплащат помощите на социално слабите; в програмите за временна заетост средно годишно се включват над 50% от трайно безработните жители на общината. От м. септември 2004 г. в Борово е разкрит Дневен център за рехабилитация и социална интеграция на възрастни и хора с увреждания, който непрекъснато увеличава и обогатява комплекса от социални услуги на нуждаещите се.

1.3.4. Ресурси:
Природни:
Обработваемата земя е 127844 дка. От тях: зърнени растения – 85960 дка; лозя – 2 820 дка; овощни градини - 110 дка; ливади - 38954 дка. Горите заемат  1067 хектара площ.
Живописните горски паркове в гр. Борово и селата Брестовица, Е. Йосиф и с. Батин, където общината има излаз на р. Дунав, както и остров Батин / втори по големина/, са подходящи за различни видове туризъм. В землището на гр.Борово, на 2 км. от центъра, има язовир 62,566 дка и два рибарника с обща площ 3,691 дка, подходящи за спортен риболов и бивакуване.
Общината разполага със сграден фонд и незастроени имоти – общинска собственост във всички селища, подходящи за разработване на различни бизнес-дейности. В гр. Борово има комплекс “Белите брези” /ресторант, дискотека и лятна градина/, а в с. Брестовица има туристическа хижа с капацитет 40 места и 2 зали за конференции, отдих и развлечения.
Трудови :
От общия брой на населението- 7648 души /към 08.02.2005г./, в трудоспособна възраст са 3847 души. В пенсионна възраст са 2548 души, или 33,3 % , децата и младежите от 0 до 18 г. са 1253 или 16,38 % от всички жители. Към 31.03.2005 г. равнището на безработица в общината е 26,5 %.
Общината разполага с достатъчен производствен потенциал и неизползвани възможности за промяна на негативните тенденции в развитието на местната икономика. Към този потенциал се отнасят: -наличие на общинска собственост в движимо и недвижимо имущество; -наличие на сравнително висока  безработица, особено в селата; -непокрити пазарни ниши; -политиката на общината, която е насочена към непрекъснато търсене и привличане на инвеститори;
Борово е в Националния списък на общините, в които, съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане, се предвиждат данъчни облекчения за фирмите, инвестиращи в тях. Преференциите важат за лица, извършващи производствена дейност, вкл. производство на ишлеме и за земеделски производители - ЮЛ за непреработена растителна и животинска продукция, в т.ч. от пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство и оранжерийно производство /без декоративното/.
Бариерите пред пазара на работна сила са в липсата на промишленост и  по-значим бизнес в селата, както и ниската образованост и отсъствието на квалификация /особено сред ромското население/. Производството и по-голяма част от услугите са съсредоточени в общинския център - град Борово.

1.3.5. Инвестиционна политика:
За периода 2001-2005 г. се увеличи капацитетът от общински специалисти с умения да разработват и управляват проекти. За този период са финансирани над 25 проекта по донорски програми в сферата на екологията, инфраструктурата, културата и образованието. Това показва, че в общината има изграден екип от специалисти с умения за разработване и управление на проекти. През следващия планов период 2007-2013 г. този капацитет  трябва да се повиши, предвид ползването на Структурните фондове на ЕС в конкурентната среда на останалите страни-членки.
За да бъде инвестиционната политика на общината ефективна, стратегическите цели, които тя си поставя за периода 2007-2013 г., трябва да са съотносими с целите на структурните фондове на ЕС :

• ЦЕЛ 1: Конвергенция /сближаване/ – Целта е насочена към ускоряване на конвергенцията на най-слабо развитите държави-членки и региони, чрез подобряване условията за растеж и заетост, чрез увеличаване и пособряване качеството на инвестиции във физическия и човешкия капитал; развитие на иновациите и на “обществото на знанията”; приспособимост към икономическите и социалните промени; опазване и подобряване на околната среда, както и на административната ефективност.
• ЦЕЛ 2 : Регионална конкурентоспособност и заетост – Целта изключва най-слабо развитите региони и ще е насочена към засилване на по-развитите региони  по посока на конкурентноспособността и привлекателността, както и заетостта чрез разкриване на търговия, чрез иновации и насърчаване  предприемачество, опазване на околната среда, подобряване достъпността и адаптивността на работниците и бизнеса, както и развитие  на всеобхватни пазари на труда.
• ЦЕЛ 3: Европейско териториално сътрудничество – Целта ще бъде насочена към засилване на трансграничното сътрудничество чрез съвместни инициативи на транснационално ниво посредством действия, допринасящи за интегрирано териториално развитие, свързано с приоритетите на общността и посредством работа в мрежа  и обмяна на опит на съответното териториално ниво.

Инструментариумът, посредством който ще се постигат тези цели, са структурните фондове  на ЕС :
 а/ Европейски селскостопански фонд за селско развитие;
 б/ Европейски фонд за регионално развитие;
 в/ Европейски социален фонд;
 г/ Кохезионен фонд;
д/ Европейски фонд за рибарството.

1.4. В действащия ОПР  до 2006 г.е записана следната
ВИЗИЯ : Борово да стане една просперираща община, привлекателна за живеене, работа и отдих.
Посочена е и
ГЛАВНА СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ : Икономическо стабилизиране и социален напредък на община Борово.
Постигането на тази цел изисква усилията на всички жители на общината в продължение на по-голям период от време.

Времевата рамка на действие на  ОПР  е  2007 - 2013 г.
При  разработването на ОПР г., след направения анализ на социално-икономическата ситуация в общината, екипът счита, че така формулираните Визия и Главна стретегическа цел, са в съответствие с европейските, националните и регионалните планови документи / Цели на Европейските структурни фондове, НСРР  и др./ и могат да останат така записани в ОПР – 2007 – 2013г.

II. АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА БОРОВО. 

         2.1. Обща характеристика на общината.

Територията на община Борово е разположена в началото на североизточната част на Дунавската равнина. На запад и на юг граничи с общините Ценово и Бяла, а на североизток и изток с общините Иваново и Две могили. На север достига до брега на р. Дунав при с.Батин и в българска акватория е втория по големина остров- Батин с възможности за развитие на лов и риболов.
Центърът на общината - гр.Борово, отстои на 50 км. югозападно от областния център - гр. Русе.
Общината се състои от 7 населени места:
- гр. Борово - общински център;
- пет кметства - селата Обретеник, Екзарх Йосиф, Батин, Горно Абланово и  Брестовица ;
- едно населено място с население под 500 жители - с. Волово.
Общината е разположена върху 245, 3 кв.км, което е малко повече от 0,222 % от територията на страната.
Релефът е равнинно-хълмист, което е подходящо за развитие на земеделие и улеснява изграждането на транспортна и техническа инфраструктура. Териториите в близост до р. Дунав /част от землищата на селата Батин и Г. Абланово/ се характеризират с ниска заливна част, с високи подпочвени води и алувиално-ливадни почви / 3-4 м. над речното равнище / и с надзаливна част, образувана от кредни скали, покрити с льос, с дълбоки подпочвени  води и черни земни почви /над 60 м. височина/. В землището на гр. Борово се намира най-високата точка на Русенска област /289 м. над морското равнище/ .
Климатът е умерено континентален. Летните суховеи и недостатъчните валежи причиняват ерозия на почвата. Характерни за зимния сезон са силните североизточни ветрове, които нанасят поражения на посевите, създават транспортно-комуникационни и битови проблеми. Съчетанието от релефа, климата, водния ресурс и почвеното разнообразие дават възможности за отглеждане предимно на зърнени и фуражни култури и лозя. За разлика от по-голямата част на Русенска област, чиято растителност е с бедно биоразнообразие, в община Борово растителността се характеризира със сравнително големи естествени горски масиви – преобладават иглолистни и смесени гори. От общо заетата площ:             - 74,44 % е селскостопански фонд; - 15,17 % е горски фонд;  - 4,48 % е фонд населени места; - 5,91 % е пътища, водни площи и др. По форми на собственост  територията на общината е разпределена така: частна собственост - 58,13 %;  държавна собственост - 17,94 %; общинска собственост - 13,17 %; собственост на юридически лица - 10,76 %.
През гр. Борово преминава железопътната линия Русе – Г. Оряховица - София. Денонощно преминават 20 пътнически и бързи влакове. Пътникопотокът е 4000-5000 души месечно. Ж.п. гара Борово е оборудвана със съоръжения за товаро-разтоварни дейности. Важна транспортна артерия, преминаваща през територията на общината при селата Обретеник и Волово и  гр. Борово, е първокласен път I-5.  Това е участък от двата европейски транспортни коридора /№ 7 и № 9/, които осигуряват връзката на Русенска област с районите на Балтийско и Северно море от една страна и Средиземно и Черно море от друга страна. В сравнително добро състояние са пътищата гр. Борово - гр. Две могили, гр. Борово - гр. Бяла, с. Обретеник - с. Ценово и с. Обретеник - с. Батин. Транспортното обслужване на населението  се осъществява от жп гара Борово и от 11 автолинии на частни фирми.
Общината има излаз на река Дунав при село Батин. Това е перспектива, която чака своите прагматични решения в контекста на общото евроинтеграционно бъдеще на България и Румъния. В това отношение, членството на общината в Еврорегион “Данубиус” и подписаният през 2002 г. договор за сътрудничество с побратимената румънска община Ведя, са сериозна предпоставка за целенасочени действия, ориентирани към пълноценно оползотворяване на възможностите за развитие на общи културни, образователни и икономически проекти. Основен финансов инструмент за реализация на инициативите на общината по отношение на ТГС се явяват Европейските структурни фондове /Цел 3 – “Европейско териториално сътрудничество”/.
Общината разполага с добре развита съобщителна мрежа. Осигурено е автоматично телефонно избиране на всички селища от общината и телефонна връзка с всички градове в България. От лятото на 2002 г. в гр. Борово и с. Г. Абланово има Интернет. В общината има отлично покритие на M-tel и сравнително добро покритие на Globul.
Всички селища са електрифицирани и водоснабдени, без режими на ток и вода.
В гр.Борово има частична канализация за отпадните води, но в нея са включени недостатъчен брой домакинства /от 992 са включени малко над 80 /. Предстои разширяването й до пълен обхват на домакинствата и предприятията на територията на града. Частична канализация за отпадни води има и в селата Е. Йосиф и Г. Абланово.
На територията на общината има 40 800 м четвъртокласна пътна мрежа и 7 300 м местни пътища. Добра пътна настилка, която в близките няколко години не подлежи на ремонт, е участъка от 8000 км на път IV-50004 /Обретеник-Горно Абланово- Екзарх Йосиф/, /Русе – В.Търново/. Общината е предложила за включване на горепосочените пътища в НГП-2001г., за извършване на среден ремонт през 2001 – 2004г. и част от тях вече са отремонтирани. През територията на общината минават 6 междуградски автобусни линии: Две Могили – Бяла, Батин – Русе, Батин – Две Могили, Русе – Лом Черковна, Бяла – Помен, Козлодуй – Русе. Има и една вътрешнообщинска линия: Борово-Брестовица.

2.2. АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИТИЕ НА  ОБЩИНАТА  / съпоставимост на районите за планиране /

     Създаването на шестте района за планиране, които не са административно-териториални единици по смисъла на Закона териториално устройство на Р. България, е обусловено от изискванията на регионалното планиране, поставени във връзка с ченството на страната в ЕС. По Цел 1  на Структурните фондове страната е район, който е основен обект за планиране, програмиране и мониторинг, тъй като е с БВП под 75 % от средното за ЕС.

    2.2.1. Население и демографска ситуация.
Във всички райони за планиране  през периода 1997 –2004 г. се наблюдава сериозен спад на населението. Най-силно той е изразен в Северозападния и Северен централен район, където е и община Борово. Основните причини са отрицателният естествен прираст и миграцията /вътрешна и външна/. Отрицателният естествен прираст в Северен централен район за фиксирания период е 8,6 на хиляда, което е почти два пъти повече от средното за страната. Поддържането на тези отрицателни стойности  е в резултат от застаряването на населението и промените в репродуктивните му нагласи, което до голяма степен се дължи на ниския жизнен стандарт. Интензитетът на вътрешната миграция за  периода е също със сравнително високи отрицателни стойности за Северен централен район. Продължава тенденцията на миграция от типа “село- голям град” и “малък град-голям град” поради по-добрите възможности за намиране на работа и реализация в по-големите центрове. През последните 3-4 г. / 2001-2004г./ се засили и външната  миграция . Все повече хора в трудоспособна възраст / 30-45 г./ търсят работа и реализация в страните от ЕС – предимно Гърция, Испания, Португалия.
По индикатора гъстота на населението различията в България са умерени – няма  големи различия в отделните планови райони, а стойностите спрямо европейските региони са най-ниски.
Структурата по пол на населението се характеризира с превес на жените над мъжете. На всеки 100 мъже се падат 106 жени и това  съотношение се запазва в продължение на няколко десетилетия. В страните от ЕС ситуацията е близка – на 100 мъже - 105 жени.
Възрастовата структура на населението във всички райони за планиране е от регресивен тип : нараства броят и делът на възрастното население спрямо младите генерации. В Северен централен планов район възрастовата структура е сред най-неблагоприятните – с много висок относителен дял на населението над 65 години и с най-нисък дял на жителите под 15 г.
Общият брой на жителите в община Борово  е 7648. От тях 3875 са жени и 3773 мъже / Данните са към 08.02.2005 г. / По възрастов признак те се делят, както следва:

1. до 18 години  – 1253 или 16,38 %;
2. в трудоспособна възраст жени /от 19 до 57г./  – 1666;
3. в трудоспособна възраст мъже /от 19 до 62 г./ – 2181;
4. в пенсионна възраст мъже и жени  - 2548 или 33,3 %.

В общината живеят 281 души със специални нужди /I и II група инвалидност/.
Какви са демографските характеристики на населените места от община Борово е видно от таблицата по-долу. Проследени са стойности от 2000 до 2004 година, като последните данни са към м. февруари 2005 г.
За фиксирания период населението на общината е намаляло общо с 568 души. Най-много е намалял броя на жителите на гр. Борово – със 136 души, следван от с. Г. Абланово –129 души, с. Е. Йосиф  -112 души, с. Батин  -60 души, с.Обретеник –50 души, с.Волово –45 души и с. Брестовица  -36 души.
Промените на населението по възрастов признак показват идентични тенденции, както във всички планови райони. Намалява процентът на децата и младежите до 18 годишна възраст, а се увеличава делът на хората в средна възраст / трудоспособна/. Спрямо общия брой жители, процентът на хората в пенсионна възраст е относително еднакъв:

година	деца от 0 до 18 г.в общината	в трудоспособна възраст	в пенсионна възраст
2000 г.	1397=17 % от всички жители	3723= 45,3 % от всички жители	3096 = 37,7 %  от всички жители
Към 08.02.05	1253=16,4 % от всички жители	3847=50,3 % от всички жители	2548=33,3 % от всички жители

Съотношението мъже-жени също е идентично с това в цялата страна - към 08.02.2005 г. жените са със 100
повече от мъжете в общината.

Демографска характеристика

 

2.2.2. Икономическа характеристика :
През последните шест години / 1999/2005 г./ икономическият растеж в България е положителен, като от  2000 г. насам той се характеризира с устойчив темп от около 4 % годишно. Въпреки системния растеж на брутния вътрешен продукт /БВП/ в страната, българските райони са икономически най-слабите спрямо ЕС. През 2002 г. стойността на БВП на човек в най-силно развития български район – Югозападния,  е 36,3 % от средното за петнадесетте страни-членки на ЕС и 40 % от десетте новоприети страни. Останалите райони за планиране са със стойности между 23,7 % и 21,7 % спрямо средното за ЕС.
Между самите райони в България няма много големи различия по отношение на БВП на човек от населението. Икономическото преструктуриране в тях продължава и те все още търсят своята устойчива икономическа структура.
По отношение развитието на предприемачеството, така както Европа продължава да страда от “предприемаческа празнота” спрямо САЩ, такова е съотношението България - Европа. Затова една от основните цели в Лисабонската стратегия за развитие на ЕС е развитието на предприемачеството. България като нов член на ЕС, и в това отношение трябва да търси ефекта на “догонващ растеж”. Страната се нуждае не само от повече предприемачи, но също и от условия, които да подкрепят растежа на предприятията.
Липсата на финансова подкрепа, сложните административни процедури и липсата на квалифицирана работна ръка все още се  определят като ключови бариери за започване и разширяване на бизнеса. Женската самозаетост в индустрията обхваща едва 5 % от женската работна сила, а в сферата на услугите този процент е 9. Това показва един сериозен и недостатъчно използван потенциал.
Гъстотата на локализация на малки и средни предприятия също е индикатор за предприемачество. Простронственото разпределение на МСП показва концентрация в по-големите градски центрове и в регионите с по-добре развита и диверсифицирана индустрия.
         А/ .   ИНДУСТРИЯТА  е най-динамично развиващия се сектор в страната и произвежда 30 % от брутната добавена стойност / БДС /. Най-голямо участие във формирането на БДС има Югозападния район. В Северен централен район индустрията показва променливо участие при формирането на БДС и е почти изравнено с дела на селското стопанство.
   В община Борово индустрията се представлява от няколко малки и средни предприятия от леката и хранително-вкусовата промишленост. Повечето от тях са започнали своята дейност в началото на 90-те години на миналия век.  Предвид предстоящите сериозни промени и преструктуриране на сектора, които произтичат от необходимостта българската индустрия да стане конкурентноспособна в рамките на ЕС,  значителни потенциални възможности   за устойчивост и растеж имат  фирмите:

• “Три Ко” ООД /производство на чорапи/, където работят 280 души – гр. Борово.
  Фирмата работи съвместно с израелската фирма “Делта” и над 95% от продукцията й е предназначена за износ;

• “Червен 2000” АД /производство на мелнични машини/ - 30души - гр. Борово. При силно свит обем на поръчки, произведената продукция е предимно за българския пазар ;
• “ТИМ” ООД /производство на чорапогащи/ - 40 души - гр. Борово. Производството й е предназначено 100 % за българския пазар;
• ПТК “Елкон “ /производство на ел.материали/ - 50 души – Борово. Част от продукцията е за износ;
• ЕТ “Стефан Стефанов – КОНТЕКС” /производство на ризи и блузи/ - 23 души- Борово, работи предимно на ишлеме;
• ЕТ ”Пламен Пенчев”/производство на мъжки ризи/ - 40 души- гр. Борово, произведената продукция е предназначена 40 % за българския пазар и 60 % за износ;
• “Спирала” ЕООД /производство на дамски, мъжки и детски трикотаж/ - 15 души - гр. Борово, реализира продукцията си 100 % на българския пазар;
• “Икон” ЕООД /производство  надувни изделия/ - 30 души, гр.Борово, реализира продукцията си 100 % на българския пазар ;
• ЕТ”Валентин Панайотов” /месодобив и месопреработка/- 10 души - гр. Борово, реализира продукцията си предимно в Русенския регион;
•  ЕТ ” Сонипа – Г –Димитър Сотиров ” /месодобив и месопреработка/ - 5 души - гр. Борово, реализира продукцията си предимно в Русенска област;
• “Борово” ЕООД / със 100 % общински капитал – услуги и производство на посадъчен материал и гъби/ - 3 души – гр.Борово.

Повечето от фирмите работят в град Борово. В съставните села няма разкрити производства. Тази тенденция се запазва от предходния планов период и няма сериозни индикации тя да се промени осезателно през периода 2007-2013 г. Основните характеристики на МСП, както в съседните общини от област Русе, така и в община Борово са следните :

• Много нисък темп на икономически растеж, поради недостатъчния износ, свитото вътрешно потребление и неефективна структура на промишлеността като цяло.
• Недостатъчни преки чуждестранни инвестиции, особено в инвестиции “на зелено”.
• Необходимост от създаване на устойчива среда и условия за постепенно изменение на структурата чрез развиване на икономически ефективни производства.
• Намаленото търсене и силната конкуренция, държавната бюрокрация, нелоялната конкуренция, както и малкият оборотен капитал, с който разполагат.
• Основните проблеми на стартиращите фирми са осигуряването на начален капитал и пласментът на продукцията.

         Б/ . СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО  има около 11,4 % от брутната добавена стойност за страната. Сред районите с най-високо участие на сектора в БДС е и Северен централен район . Като цяло селското стопанство се характеризира  със свръхзаетост, ниска ефективност и малка степен на комерсиализация на производството. Във всички райови за планиране то е изправено пред редица ограничители: разпокъсана собственост, намаляване на  поливните площи, остарели съоръжения, недостатъчни инвестиции и нови технологии, недостатъчно интегриране с хранително-вкусовата промишленост и други дейности, свързани с преработка на селскостопанска продукция.
Община Борово е селскостопански район. Структуроопределящо за растениевъдството е зърнопроизводството. Общата обработваема площ е 127 844 дка. О тях  35, 37 %  са пшеница, 17, 62 % царевица, 5, 37 % ечемик. От техническите култури най-голям е делът на площите със слънчоглед 28, 96 %. Трайните насаждения, зеленчуците и други култури заемат общо  12, 74 % от обработваемата площ. Тенденцията от последните години  е намаляване на зърнените култури и увеличаване на площите със слънчоглед.
От животновъдството се развиват говедовъдство,  дребен рогат добитък , свине и птици. От общото поголовие на едър рогат добитък  -  58, 65 %  принадлежи на части стопани. Останалите 41, 35 % пренадлежат на земеделски кооперации в пет населени места. От общото поголовие на дребния рогат добитък  около 72 % са  овце и 28 % кози. От общия брой на овцете 1 1% са в земеделските кооперации на селата Г.Абланово и Батин. Останалите са на частни стопани. Козите изцяло се отглеждат от частни стопани. Свинете и птиците също принадлежат на частни стопани. През последните  3  години увеличение има само в броя на свинете и козите. При останалите видове се забелязва незначително намаление.
Борово, като община, фигурираща в Националния списък за изостанали селски райони, се стреми към една от основните цели за развитие на селските райони, а именно:“Да се постигне устойчиво развитие в съответствие с най-добрите екологични практики, чрез създаване на алтернативна заетост, диверсификация на икономическите дейности и изграждане на необходимата инфраструктура”.
Потенциалът на селските общини в Русенска област в отрасъла земеделие е сравнително добър. Във всички общини от тази група, включително и община Борово, има добри условия за изменения в структурата на производството, с цел използване на свободната работна ръка, чрез отглеждане на пчели /в общината има традиции в пчеларството/, билки, нетрадиционни трайни насаждения, ягоди, малини и други.

В/ . УСЛУГИСтруктурата на икономиката във всички райони за планиране се характеризира с най-голям относителен дял и трайна тенденция за нарастване на услугите. Най-динамичните отрасли в този сектор през последните години са съобщенията /вследствие бързото развитие на мобилните комуникации/ и финансовите услуги. След 1998 г. секторът на услугите в Северен централен планов район е един от водещите.
Икономическото преструктуриране, което протича интензивно в страната през последните години, допринесе за създаването и бързото развитие на услуги, подкрепящи бизнеса. Това са фирми и организации, предлагащи финансови, застрахователни, консултантски, информационни услуги, услуги за търговия с недвижими имоти и други.
Ситуацията в сферата на услугите в община Борово е следната: В общината  функционират 5 потребителни кооперации и 68 еднолични търговци с предмет на дейност – търговия с хранителни и промишлени стоки.Извършват се следните видове услуги:

• фотографски услуги – гр.Борово и с.Обретеник;
• стъклопоставяне, тенекеджийство, сарач, шивашки, обущарски, дърводелски и други услуги – гр.Борово;
• изработване на надгробни паметници и бъчварски услуги – с. Обретеник;

В областта на изкупуването има пунктове за изкупуване на мляко във всички селища на общината. В гр. Борово и селата Обретеник и Брестовица има билкоизкупуване.
Наличните услуги се извършват предимно от частни предприемачи. Тук съществуват доста “непокрити ниши”, които с по-активно насърчаване и съдействие от страна на общината могат да бъдат запълнени.

Г/. ТУРИЗМЪТ, като отделен дял  от сектор “услуги” бележи непрекъсната тенденция към увеличаване приноса му във формиране на БДС. България е страна с богат и многообразен потенциал за развитие на туризма. Наличните  туристически ресурси позволяват развитието на разнообразни видове туризъм и комбинации от тях  и целогодишно или поне двусезонно. Природното богатство и културното наследство на страната дават възможност за развиване на нови перспективни видове туризъм -културен, екологичен, селски, приключенски, както и  и създаване на атрактивни туристически продукти. Важно конкурентно предимство е и сравнително ниската степен на туристическа и техническа усвоеност на атрактивтни за туризъм ареали - по-специално във вътрешността на страната и особено в планинските райони. Наред с това страната е разположена сравнително близо до големите пазари на международния туризъм в Западна, Северна, Централна и Източна Европа.
Туризмът е отрасъл, който в Северен централен планов район се развива със сравнително бързи темпове през последните години. Това се обуславя от благоприятните климатични условия и множеството природни, културни и исторически дадености. Русенска област има редица предимства  като туристически и транспортен център: През територията на областта преминава най-голямата транспортна магистрала в Европа - река Дунав и  е  кръстопът на други важни транспортни коридори / № 7 и № 9 /. Областта заема особено място в българската история и притежава богато културно-историческо наследство. Почвено-климатичните  и екологичните условия в общините Борово, Сливо поле, Ценово, Две могили и Иваново предлагат благоприятни възможности за развитие на селския туризъм и за съчетаването му с културен и исторически туризъм по поречието на реките Дунав, Янтра, Русенски и Черни Лом.
На територията на община Борово има един туристически обект – хижа “Брестовица” с капацитет 60 легла, две зали и кухненски блок. Макар общината да е в Националния списък на общините с потенциал за развитие на туризма, сегашното състояние на този отрасъл е крайно незадоволително. Освен гореспоменатата хижа, други туристически или хотелски обекти няма. Липсват и квалифицирани кадри както изпълнителски, така и мениджърски за работа в системата на туризма. Все още не са изградени и нужните “атракции”, които биха привличали туристи в общината.
В Актуализацията на Общинската стратегия за развитие за 2005-2006 г. бе направен  SWOT- анализ на всички положителни и негативни дадености за развитие на туризъм в община Борово. В стратегическата част на ОПР за периода 2007-2013 г. ще се заложат съответните мерки, които могат да превърнат “възможностите” в “силни” страни и да сведат до минимум “заплахите” в сферата на туризма. Това предполага необходимост от инвестиции и обединяване усилията на всички ангажирани в туризма, на местната и държавната власт, с цел разработване на конкурентноспособен туристически продукт, което ще гарантира разкриването на нови работни места и приходи в местния бюджет. В общински аспект постигането на тази цел трябва да започне с едновременното създаване на туристически обекти и поддържащата ги инфраструктура, както и привличане и обучение на млади хора за придобиване на квалификация за работа в сферата на туризма.

Д/. ФИНАНСОВИ РЕСУРСИ - Бързото застаряване на населението през следващите няколко десетилетия  подсказва, че предстои значително нарастване на правителствените разходи, освен ако не се случи фундаментална промяна в основните държавни програми. Според изчисленията на Службата по бюджет към Конгреса през следващите години те ще нараснат от 9 % от БВП през 1996 г. до 17 % през 2030 г. По-високите данъчни ставки биха могли да намалят предлагането на труд и в дългосрочен план предлагането на капитал и по този начин да намалят облагаемия доход от труд и капитал. Предлагането на труд обхваща не само участието в работната сила и отработените часове, но и избора на работа, натрупването на човешки капитал, местоположението и условията на работа и степента на усилията, риска и отговорността, които поемат хората.  По-високите данъчни ставки променят формите на заплащането за труда. По-високите пределни данъчни ставки по доходите от труд предизвикват замяна на облагаем доход с необлагаеми допълнителни придобивки и по-приятни условия на работа. Степента на тези замени отразяват ефектите на дохода и на заместването, тъй като по-ниският нетен доход намалява търсенето на допълнителни придобивки. За постигане на поставените цели  в плановия период е необходимо общината да се ориентира към трайно партньорство с гражданското общество и с местната частна инициатива. Трябва да се постигне баланс на интересите между

ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО   <-> ОБЩИНА  <->    МЕСТНИ ЧАСТНИ  ПРЕДПРИЕМАЧИ

Основен принцип в използването на средствата от ЕС е принципът за допълняемост. Това означава, че всяко финансиране на проект е обвързано със собствен принос- съфинансиране. За съжаление сега относително малка част от общините могат да отделят финансови ресурси за съфинансиране на проекти и дори само да  тяхната подготовка. Основна причина за това е липсата на бюджетни средства, но съществуват и други ограничения, които трябва да бъдат преодолени. Усилията на всички заинтересовани страни, изобразени графично по-горе, трябва да бъдат насочени към: изграждане активно отношение към възможността да се печелят проекти; разработване на качествени проекти; изграждане на умения за планиране на ресурсите; изграждане на култура за местни партньорства и взаимопомощ.
Най-чувствителна нужда от обединяване на усилията и ресурсите за решаване на общи проблеми по икономически най-ефективен начин имат малките общини.
При кандидатстване по предприсъединителните фондове, основните трудности се определят от ограничените ресурси за разработване и съфинансиране на проекти, сложните процедури, които се изискват от регламентите на ЕС и не на последно място кратките срокове.  За по-успешното усвояване на средствата по Структурните фондове на ЕС, е необходимо всяка община да направи своите прогнозни финансови разчети, да определи приоритетите си, да търси и изгражда партньорства със съседни общини с близки проблеми и приоритети, да се обединят усилия и ресурси за решаването на общи проблеми.
В община Борово, изхождайки от очерталите се тенденции в динамиката и структурата на паричните приходи и измененията в нормативната база, е налице следното развитие на бюджетния ресурс:

 

 

 

 

 

2.2.3. Социална характеристика.
 
    А/ .ЗАЕТОСТ  И БЕЗРАБОТИЦА 
    В резултат на структурната реформа , която се извършва в икономиката,  равнището на заетостта спадна във всички райони за планиране. През последните 2-3 години / 2002-2004/ се наблюдава тенденция за плавно нарастване равнището на заетост, особено в по-големите градове и областните центрове. Средната стойност на заетостта  за 2004 г. е 52,5%. На лице е и слабо изразена тенденция за увеличаване дела на заетите жени. Продължава тенденцията за увеличаване на заетостта в частния сектор.
  При съпоставка по показатели, характеризиращи заетостта в в България и в регионите на ЕС, могат да се направят следните констатации:
= Почти всички европейски региони имат по-високо равнище на заетост. Единствено Югозападния район има сходни стойности с някои от по-изостаналите региони на ЕС.
= Секторната структура на заетостта на българските региони, за която е характерна висока заетост в  селското стопанство и относително ниска заетост в услугите, значително се различава от тази на еврорегионите. Особено силно е изразено изоставането в заетостта по отношение на бизнес, финансовите, информационните услуги, здравеопазването и социалните услуги.
    В община Борово заетостта на населението в трудоспособна възраст е концентрирано предимно в гр. Борово, където в държавни и общински структури и частни фирми работят около две трети от заетите.
   България е с високо равнище на безработица, макар че от 2000 г. насам се забелязва тенденция към намаляване. Делът на безработните жени няма съществени различия по райони за планиране. По данни на Агенцията по заетостта коефициентът на безработица при жените за 2003 г. е 13,2 % и е по-нисък от този при мъжете, който е 14,1%. Много висок е делът на регистрираните безработни младежи до 29 г.. Той е около 30 % от всички регистрирани. Отчита се, че това е една от предпоставките за засилената емиграция сред младите. Проблемът с дълготрайно безработните е особено тежък за разрешаване в национален мащаб, основно поради липсата на квалификация и ниското им образование. Почти 50 % от продължително безработните и 70% от безработните младежи са с основно или по-ниско образование. Техният дял е най-висок  в Северозападния район /61,6 %/, следван от Северен централен район / 56,2 % /.
  Равнището на безработица за страната по официални данни на Агенцията по заетостта към 31.03.2005 г. е 12,72 %. В Русенска област регистрираните безработни лица към 31.03.2005 г. общо са 15687. В община Борово те са 689.
Равнището на безработица в общината към края на първото тримесечие на 2005 г. е  26,5 %. Промените в равнището на безработицата в община Борово през цялата 2004 г. и първото тримесечие на 2005 г. съотнесено към  това за страната и област Русе може да се проследи в таблицата по-долу: 

Месец/година	За страната	За област Русе	За общината
към 31.01.2004г.	14,50 %	15,9 %	36,4 %
към 29.02.2004г	14,23 %	15,9 %	35,5 %
към 31.03.2004г	13,70 %	15,1 %	30,9 %
към 30.04.2004г	13,17 %	14,4 %	30,1 %
към 31.05.2004г	12,60 %	13,9 %	29,3 %
към 30.06.2004г	12,21 %	13,5 %	27,0 %
към 31.07.2004г	12,06 %	13,5 %	27,3 %
към 31.08.2004г	11,94 %	13,3 %	27,2 %
към 30.09.2004г	11,74 %	13,0 %	27,1 %
към 31.10.2004г	11,81 %	12,9 %	27,1 %
към 30.11.2004г	11,88 %	12,5 %	26,9 %
към 31.12.2004г	12,16 %	12,5 %	27,8 %
към 31.01.2005г	13,13 %	13,5 %	28,4%
към 28.02.2005г	13,11 %	13,5 %	27,3 %
към 31.03.2005г	12,72 %	13,0 %	26,5 %

Регионалните различия в заетостта и безработицата имат дългосрочен негативен ефект не само по отношение на възпроизводството на работната сила, но и обуславят засилването на процесите на обезлюдяване, неизползване на ресурсите, миграционни процеси и свърх заселване на ограничен брой градове. Големият брой обезкуражени лица се нуждаят от специфични мерки, особено в условията на ниска икономическа активност и застаряване на населението.
Сравненията с европейските определят българските региони като райони с най-неблагоприятни показатели за обща, дългограйна, женска и младежка безработица.

Б/. ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СТРУКТУРА  на населението  показва някои съществени вътрешнорегионални различия, които взаимно се влияят от равнището на икономическо развитие. Там, където преобладава селското население се забелязва по-ниско образователно равнище. В същото време общините с градове- областни центрове, концентрират население с по-висока степен на образование. Преобладаващо население с по-високо равнище на образованост има и в общински центрове, които са големи градове.
Каква е ситуацията в община Борово в този сектор: В сферата на предучилищното, основното и средното образование на територията на община Борово функционират 4 общински и 2 държавни учебно-възпитателни заведения. Общинските училища са: СОУ-гр. Борово и 3 ОУ в селата Обретеник, Г. Абланово и Батин. В с. Брестовица се намират ДОВДЛРГ и Помощно училище – държавна отговорност, финансирани от МОН. Има и 4 детски заведения : ОДЗ - Борово и 3 ЦДГ в селата Обретеник, Г. Абланово и Батин. Към детската градина в с. Г. Абланово е разкрит филиал в с. Екзарх Йосиф.
От 1 юли 2004 г. общинските училища работят по системата на делегираните бюджети.
В общинските училища през учебната 2004 – 2005 г. се обучават 605 ученика, разпределени в 31 паралелки, а в детските заведения 197 деца, разпределени в 10 групи. В Помощното училище се обучават 105 ученика, разпределени в 11 паралелки. Средната пълняемост на паралелките  І – VІІІ клас е 18,2 деца,  в ІХ-ХІІ – 21,8; а в детските градини - 19,7 деца. В училищата има 6 слети и 6 маломерни паралелки.
За повишаване нивото на самоподготовката на учениците са разкрити 9 ПИГ – 4 в СОУ – Борово, 2  в ОУ – с. Обретеник, 2 – в ОУ  с. Г. Абланово и 1 в ОУ с. Батин. В помощното училище в Брестовица има 8 ПИГ.
Община Борово има ученици от турски, ромски и влашки /само в гр. Борово/ произход. Турското население преобладава в с. Батин 80 % и с. Обретеник 24 %. Значителен процент роми има в селата Обретеник – /приблизително 38 % / и в  Горно Абланово – /приблизително 34 % /.
В общинските училища работят 58 учители, 18 – в детските заведения, в ПУ- 12 учители, 8 възпитатели, 1 психолог, 1 логопед, 1 директор, а в ДОВДЛРГ – 16 възпитатели, 1 психолог и 1 директор. Неправоспособните учители в общинските училища са 4 или 0,7 % от  общия брой , в детските градини неправоспособни учители няма. Неправоспособните учители в ПУ  няма, а в ДОВДЛРГ неправоспособни са 8 възпитатели.
От учебната 2007-2008 г. в ОУ –с. Батин ще се наложи тройно сливане на паралелки в началния курс, което въпреки това не гарантира изискването на Наредба №7 на МОН за пълняемвост на паралелките – минимум 12 ученика в паралелка. Прогнозата за общия брой на учениците от I – VIII кл. в това училище е 55-60 деца, което не отговаря на изискванията на МОН . Евентуалният изход от дситуацията е закриване на училището и преместването на учениците в окновното училище в съседното село Г. Абланово.
В ОУ- с. Г. Абланово за учебната 2007-2008 г. положението с броя на учениците е идентично с това в батинското училище. Приблизителния брой на учениците от I- VIII кл. е  65. Проблем за по-точното прогнозиране е високия процент на ученици от ромски произход и непрекъснатото преместване на родителите от едно населено място в друго, независимо дали учебната година е започнала.
Аналогичен проблем има и с предвиждане броя на учениците и паралелките в ОУ-с-Обретеник – селото с най-висока безработица в общината и с концентрация на жители от ромски и турски произход.
В единственото СОУ в общината, в гр. Борово, за учебната 2007-2008 г. приблизителния брой на учениците ще бъде 260-270. Точният им брой от реализирания прием на деветокласници в предходните години.
При запазване на отрицателните демографски тенденции, очертани по-горе в ОПР, в края на плановия период- през учебната 2012-2013 г. е възможно учениците от всички населени места на общината да се обучават в едно средищно училище, в нормални като пълняемост паралелки.
Подобна е тенденцията и в предучилищното образование, където сега съществуващите три детски градини в селата и ОДЗ в Борово ще се обединят в едно детско заведение.
В основните цели и приоритети на Лисабонската стратегия за развитие на ЕС  е залегнато до 2010 г. най-малко 85 % от хората, живеещи в държавите-членки, на възраст 20-24 г. да са завършили средно образование. Сред основните направления на тази стратегия  е укрепването на Европейския социален модел чрез инвестиране в хората. Това включва и сферата на образование и професионално обучение – приспособяване на предучилищното, основното и средното образование, усвояване на знания през целия живот, инвестиции в човешки ресурси, достъп до Интернет, ново поколение учители.
Съобразявайки се с основните положения в Стратегията от Лисабон, като страна-член на ЕС, в първите години от плановия период трябва да поставим основите на предучилищно, основно и средно образование от нов тип. То не би трябвало да включва некачественото и неефективно сливане на паралелки, липсата на съвреметнни технологии в обучението, неподготвени за промените учителски кадри.

В/. ЕТНИЧЕСКА СТРУКТУРА
През 2005 г. стартира международната Инициатива “ Десетилетие на ромското включване 2005-2015” със съответните правителствени ангажименти за осигуряване условия за равноправна интеграция на ромите. Една от целите на регионалната политика на ЕС, която е в съответствие и с целите на националната политика на България, е грижата за съхранение и развитие на малцинствената идентичност.
В рамките на Северен централен планов район, Русенска област исторически се е оформила като център на мултиетнически култури. В сравнение с останалите четири области на плановия район, в Русенска област са концентрирани най-много жители от турския и ромския етнос.
В община Борово етническа структура на населението е : 69% - българи; 13,7% - турци; 12,8% - роми; 0,5 % - власи. По населени места и възраст основните етнически групи в общината се разпределят, както е видно от таблицата по-долу:

Етническа структура на гр. Борово

Етнически групи	Българи	Турци	Роми	Власи
Приблизителен брой	2178	110	300	130
% спрямо общия брой население	80 %	4 %	11 %	5 %

Разпределение на населението от етносите на гр. Борово по възрасти

Възрастови групи в % спрямо броя на етн. групи	Българи	Турци	Роми	Власи
До 18 години	20 %	22 %	23 %	28%
Между 18 и 50 години	54 %	54 %	53 %	54 %
Над 50 години	26 %	24 %	24 %	18 %

 Етническа структура на с. Горно Абланово

Етнически групи	Българи	Турци	Роми
Приблизителен Брой	846	31	453
% спрямо общия брой население	64 %	2 %	34 %

Разпределение на населението от етносите  от с. Г. Абланово по възрасти

Възрастови групи в % спрямо броя на етническата група	Българи	Турци	Роми
До 18 години	10 %	19 %	32 %
Между 18 и 50 годин	42 %	58 %	52 %
	48 %	23 %	16 %

Етническа структура на с. Обретеник

Етнически групи	Българи	Турци	Роми
Приблизителен брой	652	421	651
% спрямо общия брой население	38 %	24 %	38 %

Разпределение на населението от етносите на с. Обретеник по възрасти

Възрастови групи В % спрямо броя на етническата група	Българи	Турци	Роми
До 18 години	19 %	23 %	25 %
Между 18 и 50 години	41 %	48 %	54 %
Над 50 години	40 %	29 %	21 %

Етническа структура на с. Екзарх Йосиф

Етнически групи	Българи	Роми	Турци
Приблизителен брой	687	13	0
% спрямо общия брой население	98 %	2 %	0 %

Разпределение на населението от етносите на с. Е. Йосиф по възрасти

Възрастови групи в % спрямо броя на етническата група	Българи	Роми
До 18 години	7 %		31 %
Между 18 и 50 години	25 %		54 %
Над 50 години	68%		15 %

Етническа структура на с. Волово

Етнически групи	Българи	Турци
Приблизителен брой	147	55
% спрямо общия брой население	74 %	26 %

Разпределение на населението от етносите в с. Волово по възраст

Възрастови групи в % спрямо броя на етническите групи	Българи	Турци
До 18 години	11 %	43 %
Между 18 и 50 години	31 %	50 %
Над 50 години	58 %	7 %

Етническа структура на с Брестовица

Етнически групи	Българи	Турци	Роми
Приблизителен брой	254	16	0
% спрямо броя на етническите групи	94 %	6 %	0 %

Разпределение на населението от етносите в с. Брестовица по възраст

Възрастови групи в % спрямо броя на етническите групи	Българи	Турци
До18 години	17 %	25 %
Между 18 и 50 години	34 %	31 %
Над 50 години	49 %	44 %

Етническа структура на с. Батин

Етнически групи	Българи	Турци	Роми
Приблизителен брой	319	529	41
% спрямо общия брой	35 %	60 %	5 %

Разпределение на населението от етносите в с. Батин по възраст

Възрастови групи в % спрямо броя на етническата група	българи	Турци	Роми
До 18 години	13 %	23 %	54 %
Между 18 и 50 години	36 %	43 %	41 %
Над 50 години	51 %	34 %	5 %

Община Борово е типичнен район с концентрация на етнически малцинства: делът на малцинствата е 31 %  от населението на общината, т. е. по-висок от средния за страната /14, 3 %/ и значително по-висок от средния за Северния Централен район /10, 4 %/. Някои от основните характеристики на етноинтеграционните процеси са:

• Въпреки относително високия дял на малцинствените групи, не се наблюдават конфликти на етническа основа;
• Най-сериозни са проблемите с икономическата, трудовата и социалната дезинтеграция  на ромската общност;
• Придобиването на професии и квалификации, търсени на пазара на труда става трудно и недостъпно за ромите, поради липсата на образование или много ниска степен на образованост;
• Голяма част от учениците-роми не посещават училище или отпадат от системата на образование поради икономическите проблеми на семействата  си и липсата на мотивация.

За кардиналната промяна на тези характеристики и преодоляване маргинализацията на ромската общност е необходимо да бъде своевременно приложен комплекс от мерки, в който наред с местните общински власти, активно трябва да участват неправителствените граждански  формирования и самите роми.

Г/. КУЛТУРА
Укрепването на човешкия капитал, социалното сближаване и опазването на природното и културното наследство на районите в страната допринасят за повишаване на тяхната привлекателност и качеството на живот. Ефектът е не само в ползите от общото икономическо развитие на районите, но и в утвърждаването на традиционните сравнителни предимства на българските райони / в рамките на ЕС /  по линия на човешкия потенциал и качествената природно-културна среда. Природното и културното богатство на България и нейните райони е част от европейското природно и културно разнообразие. Неговото запазване и добро управление е в основата на устойчивото развитие, което ще бъде един от основните акценти на регионалната политика на страната в плановия период 2007-2013 г. Това богатство, съхранено и  социализирано по подходящ начи е предпоставка за развитие на устойчив местен туризъм и подобряване качеството на живот, особено в селските райони. 
Дейността в сектор “Култура” в община Борово се осъществява предимно от седемте читалища – по едно във всяко населено място. Основно тя се дели на библиотечна и любителско-творческа. Финансовата издръжка на дейностите и десетте читалищни работници се осъществява от субсидии на общината и собствени приходи на читалищата. Тези средства са крайно недостатъчни, както за поддържане и обогатяване на библиотечния фонд с нови издания и по-голямо разнообразие на библиотечните единици / книги, справочници, периодика аудио и видеокасети, DVD и др./, така и за подготовка и реализиране на качествена художествено-творческа продукция. Опазването и съхраняването на културно-историческото наследство, с което сега предимно се ангажират читалищата, също изисква ресурси, както финансови, така и човешки. Цялостното преструктуриране на икономиката, образованието и други сектори на живота в страната, произтичащо от членството ни в ЕС, изисква сериозно преосмисляне на приоритетите и в сферата на културата. Тя трябва да стане един от стълбовете за икономически и социален растеж на общината, да спомага и дообогатява развитието на туризма като икономически фактор и да продължи да съхранява традиционните етно-характеристики на българщината.
Някои от сериозните проблеми на културата в общината са застаряването на населението, миграционните процеси, които  я лишават от най-младото и  високо образованото  й население, липса на пълноценна интелигенция, ниския образователен статус на голяма част от жителите. Не на последно място- икономическите проблеми, които рафлектират върху душевността на хората и свеждат потребността от култура до най-примитивно и ниво.

2.2.4.ТЕХНИЧЕСКА  ИНФРАСТРУКТУРА  И  ОПАЗВАНЕ  НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Техническата инфраструктура е “гръбнакът” за развитие, тя обезпечава движението на стоки, хора и капитали, пълноценната комуникация. Докато стопанският сектор дава финансовия и икономическия стимул за развитието на общините, а човешките ресурси са инструмента за постигане на тази цел, то инфраструктурата и опазването на околната среда са основата на която се развиват горните два сектора. От своя страна, чистата околна среда е предпоставка за повишаване качеството на живот, привлекателност на природата и създаване на подходящи условия за пълноценна рекреация. Устойчивото използване на природните ресурси гарантира развитието на общините, акцентирайки върху генерирането на ефекти, които ще се проявят в бъдещето, отчитайки нуждите в краткосрочен и дългосрочен план.

  А/. ТРАНСПОРТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА е с определящо значение за регионалното развитие и основен фактор за конкурентноспособност.
Общата дължина на пътната мрежа в България е 37 295, 7 км със средна гъстота 0,33 км/км2 , което е по-малко от половината от равнището на този показател за ЕС. Разпределението на пътната мрежа показва нисък относителен дял на автомагистралните мрежи и първокласните пътища в страната, което възпрепятства нарастването на транзитния трафик и междурегионалните връзки. Териториалното разпределение на пътищата от висок ранг е от решаващо значение за мобилността на населението и транспортната достъпност до услуги с високо качество / здравни, образователни, културни и др./. Пътната мрежа на България като цяло е от “затворен” тип. Малкото на брой гранични контролно-пропусквателни пунктове / ГКПП / затрудняват достъпа до страните от ЕС. От общо 17 ГКПП само 7 са на първокласни пътища.
Гъстотата на ж.п. мрежата в страната / 39 км/1000 км2 / е по-ниска от средната за страните от ЕС, дори от някои източноевропейски страни. Както и пътната, така и ж.п. мрежата в страната като цяло може да се разглежда като затворена поради ниския брой гранични ж.п. преходи ( само 8 ) със съседните страни.
Състоянието на транспортната инфраструктура в община Борово е следното:
   Връзките  между общинския център – гр. Борово и областния център – гр. Русе  се осъществяват по международен първокласен път I-5 /на  отстояние 46 км. / и по ж.п. линията Русе- Горна Оряховица-София. Общинските пътища са в задоволително състояние. Затруднен, особено през зимните месеци е достъпът до крайдунавските села Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф. При продължителни и обилни снеговалежи почти непроходим остава пътят между селата Волово и Брестовица. Невралгична точка остава участъка между с. Волово и разклона за гр. Борово по главен път I-5, където през всички сезони на годината най-често стават пътно-транспортни произшествия. Общата дължина на общинските пътища е 48,750 км, от които четвъртокласни пътища – 40,8 км и местни пътища 7,850 км. От местните пътища 0,550 км са с трошенокаменна настилка.
Уличната мрежа във всички населени места е асфалтирана преди повече от 30 г. На много места асфалтовата настилка е износена до основата . Около 10 % от цялата улична мрежа в общината не е асфалтирана. Това налага извършването на основен ремонт и преасфалтиране на голяма част от улиците.

Б/. ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ
Телекомуникационното покритие на територията на страната е един от елементите на информационната среда. Плътността на телефонните постове на 100 човека през 2003 г. е 37, като степента на цифровизация е все още ниска / прибл. 20 % от всички телефонни постове/. Броят на мобилните телефони също е по-нисък от този в страните от ЕС.
Интернет пазарът в България бележи стабилен ръст / особено в периода 1997-2004 г./ Въпреки това, по данни на БТК едва 4,8 % от населението на страната през 2000 г. е имало възможност да ползва интернет, при средно за ЕС 27,5 %.
Като цяло всички райони в страната значително изостават по подготвеност за използване и използване на информационните технологии /ИТ/. Според последното издание на Глобалния доклад за информационни технологии, публикуван през последните години от Световния икономически форум, България е на последно място сред страните-членки и кандидати за ЕС по макро и микро-среда за развитие на ИТ. Тя е на предпоследно място
(пред Турция) по подготвеност да използва ИТ и е на 68 място в света по използването им.
На фона на тези констатации каква е ситуацията в община Борово:
Телекомуникационната инфраструктура в общината е сравнително добре развита. Качеството на връзките са на приемливо добро ниво. Телефонната плътност на русенска област е 38 телефонни поста на 100 жители, което е по-висок показател от средния за страната. Всички населени места от общината са включени в националната система за автоматично набиране.
Териториалното поделение “Български пощи” обхваща 7 пощенски клона – по един във всяко населено място в общината. Те задоволяват потребностите на населението от универсални пощенски услуги с определено качество и цени, достъпни за всички потребители.
В гр. Борово от м. юли 2002 г. има Интернет с радиомодемна връзка, а от 2004 г. Интернет има и в с. Горно Абланово. Тенденцията е всички населени места от общината да имат достъп до Интернет.
В общината има изградена радиотранслаторна мрежа, която приема БНР – Програма “Хоризонт”. На територията на общината има добра чуваемост и на излъчващите от гр. Русе радиа “Дарик”, “Темпо”, “Пристис”и “БГ-радио”.
В гр. Борово и селата Волово, Брестовица, Обретеник, Е. Йосиф и Батин има изградена кабелна мрежа на  Сат-ком Плевен и Телесат  “Региана”–Русе.
Кабелна телевизия  “Региана” покрива гр. Борово и селата Обретеник, Екзарх Йосиф и Батин / излъчва от Русе за цялата Русенска област/. Гледат се 23 програми, от които 17 национални, 3 регионални и 3 чуждестранни. Абонати на КТ са приблизително 80 % от домакинсктвата в гр. Борово и около 70 % от домакинствата в селата.

В/. ВОДОСТОПАНСКА ИНФРАСТРУКТУРА
Основна цел на националната политика е изграждане и развитие на модерна водостопанска инфраструктура в съответствие с европейските стандарти, задоволяваща нуждите на населението и икономиката. В Националния план за икономическо развитие две от подпрограмите, свързани с модернизацията на водостопанската инфраструктура са  “Канализация” и “Пречистване на отпадни води”. Тези подпрограми се отнасят до подобряване на околната среда в населените места и отстраняване рисковете за здравето чрез отвеждане на отпадните води от населените места , пречистването им и подобряване състоянието на естествените водоеми и териториалните води. Една от подпрограмите е “Опазване на природата”. Нейна основна цел е съхраняването, опазването и възстановяването на ключови екосистеми и ландшафтни характеристики.
Водостопанската система е обслужваща, взаимносвързана с всички сфери на човешката дейност. Състоянието на нейните  основни подсистеми в община Борово са :

• Питейно-битово водоснабдяване : Общината разполага с добри в количествено и качествено отношение водоизточници. Изградената водоснабдителна мрежа покрива уличната мрежа почти 100 %. Част от нея, обаче, е морално и физически остаряла и се нуждае от реконструкция. Водоснабдяването се осъществява от местни водоизточници и от  водоснабдителната система Батин-Две могили.
• Отвеждане и пречистване на отпадъчни води: Изграждането на канализационна система за отпадъчни води в гр. Борово започва още през 80-те години на миналия век. През 1999 г. и 2002 г. са изградени още два участъка от канализацията на южния квартал. Дължината на изградената канализационна мрежа в гр. Борово е  около 6700 м. Частична канализация има изградена и в селата Екзарх Йосиф и Горно Абланово. В останалите населени места се използват септични ями и попивни кладенци, което води до влошаване качеството на подземните води. През 2004 г.общината кандидатства с проект за доизграждане на градската канализация пред СИФ, който обхваща 7 улици в източния квартал на Борово с обща дължина 1400 м.

В гр. Борово от 2004 г. започна изграждането на Пречиствателна станция за отпадъчни води, чието окончателно завършване и пускане в експлоатация е през 2005 г. В останалите населени места на общината липсват пречиствателни съоръжения на отпадъчни води, коато води до неконтролируемо замърсяване на водните басейни.
В програмите на общината и “В и К” ООД-Русе за развитие на водостопанската инфраструктура бе заложено и изпълнено проучване, проектиране и технология за снижаване агресивността на водата от кладенец Раней ВГ Батин. До края на 2004 г. приключва подмяната на съществуващи водопроводи с полиетиленови тръби с висока плътност /ПЕВП/ в гр. Борово.

Хидромелиорации : На територията на община Борово има изградена система за напояване на селскостопански площи. Поливни площи има в пет от съставните села – в Батин 1300 дка, в Брестовица – 5740 дка, във Волово – 2455 дка, в Е. Йосиф – 4989 дка и в Обретеник – 1753 дка. Общо за общината 16207 дка. Водоизточници са р. Янтра, от която могат да се напояват 8165 дка и река Дунав за напояване на 8042 дка. Системата е изградена през 1969-1971 г. , но повече от 12 години не се използва, тъй като голяма част от съоръженията са разрушени или липсват. Не е без значение и цената на поливната вода, която е непосилна за селскостопанските производители. Ако се създадат условия за използване на поливната система, от наличните поливни площи би се получила значително повече продукция, биха се отглеждали и по-интензивни култури, които са много по-печеливши от традиционните.

2.2.13. Депа за твърди битови отпадъци.
Управление на отпадъците
От месец май 2003г. на територията на цялата община се извършва организирано сметосъбиране от фирма “Астон сервиз” – гр.Русе. Подменени са старите “бургаски” контейнери от 4 м3 , които в по-голямата си част бяха амортизирани, с нови – тип “Бобър” от 1,1м3. Извозването на отпадъците от контейнерите и депонирането им на депото в гр.Борово се извършва по график: два пъти седмично в гр.Борово и веднъж на две седмици – в селата. Приблизителното разпределение на видовете отпадъци, изхвърлени в контейнерите в гр.Борово е следното: 41% - битови, 7% - промишлени, 32% - животински /отпадъци от отглеждане на животни в личните стопанства /, 20% - смесени. Средното количество отпадъци в един контейнер е от порядъка на 380-440 кг. Това са приблизителни данни, които подлежат на постоянно актуализиране, с оглед ефективно управление на отпадъците. Броят на контейнерите на територията на цялата община е 193, от които 90-в гр.Борово, 5-в с.Волово, 5-в с.Брестовица, 37-в с.Обретеник, 20-в с.Г.Абланово, 19-в с.Батин и 17-в с.Е.Йосиф.
Остро стои въпроса с т.нар “нерегламентирани” сметища. Това са малки, локални замърсявания, обикновено в и около населените места, състоящи се от отпадъци от домакинствата, като преобладават тези с животински произход /тор/. Причините, поради които се образуват тези малки сметища са основно следните: нежелание на гражданите да изхвърлят отпадъците от животински произход на градското /селското/ депо; невъзможност за транспортиране; нежелание за събиране в личното стопанство с цел използването им за наторяване; навикът да се изхвърля всичко в контейнера и др.
По отношение на строителните отпадъци, които са малка част от общия поток, няма ефективно работеща система за тяхното управление.
Разделно събиране, с цел рециклиране, освен на малки количества хартия, не се извършва.
Опасните и масово разпространени отпадъци, като батерии, акумулатори, луминисцентни лампи, автомобилни гуми и опаковки от бои и разредители се депонират заедно с останалите отпадъци на депата.
Депата, обслужващи населените места, не отговарят на нормативните изисквания и експлоатацията им създава редица проблеми – разпиляване на отпадъците от вятъра, горене на отпадъци, свободно движение на хора и животни на територията на депата, замърсяване на прилежащия терен. Специално за депото в гр.Борово не е избрано най-доброто местоположение, тъй като цялото количество на инфилтрата дренира през тялото на депото и зауства в близкото дере.

2.2.14. Околна среда:
Замърсяване на въздуха
Като цяло качеството на атмосферния въздух е много добро, като се изключи линейното замърсяване от главен път I-5 /Русе-София/ и това от точкови източници от битовото отопление. Замърсяването от главния път засяга основно части от с.Обретеник и гр.Борово /тези, които са близо до него/, както и с.Волово, което е изцяло разположено от двете страни на пътното платно. За съжаление през последните три години не е извършвана мониторингова дейност по отношение качеството на атмосферния въздух.
От битовия сектор замърсеността на въздуха се увеличава през зимния период в условията на температурна инверсия и безветрие.
Краткотрайни локални замърсявания на приземната атмосфера се наблюдават и при изгаряне на отпадъци при отглеждане на животни в личните стопанства, както и градински отпадъци.
Замърсяване на въздуха се причинява в резултат на работата на Асфалтова база – Борово, като се отделят и неприятни миризми. Производствената прощадка се намира в регулационните граници на населеното място и влиянието на фактора “неприятни миризми” е голямо. Отделяне на неприятни миризми става при работа на пещите, т.е. залпово. За пречистване на димните газове работи  мокър филтър. През последните години, обаче тя не е работила, или е работила съвсем малко, т.е. 10-12 дни и към момента от този обект няма замърсяване на въздуха.
Води:
На територията на общината няма подземни водоизточници за питейно-битово водоснабдяване и повърхностно течащи реки, поради което не разполагаме с мониторингови данни. Мониторинг от РИОСВ-Русе се провежда само на Асфалтова база – Борово. При анализа на взетите проби се установява превишаване на ПДК за “неразтворими вещества” през 2000 г. и “окисленост”, “ХПК”, “неразтворими вещества”, “нефтопродукти” през 2003г. Точката на заустване на тези води е в непосредствена близост до вододайна зона. Има изградено механично стъпало за пречистване. Канализационна мрежа има изградена само в Борово, като броят на свързаните домакинства е минимален.
В процес на финансиране от ПУДООС е изграждането на пречиствателна станция за битови води в гр.Борово. За обекта има одобрено финансиране за първи етап на строителство. Водоснабдяването се осъществява от ВиК-Русе, клон Борово. Режим на водата няма, подаването на вода е равномерно през цялата година.
Почви и нарушени терени:
В землището на с.Батишница, в лозов масив има пункт за пробонабиране на почвени проби.През 2003г. са взети почвени проби за изследване по следните показатели: Zn, Cu, Pb,Cd и As. Анализираната проба отговаря на изискванията на Наредба 3. Няма данни за замърсяване на почви и нарушени терени на територията на общината.
Защитени територии и биоразнообразие:
В околностите на Борово и съставните селища преобладават масиви от иглолистни и широколистни гори. Растителното богатство включва бор, ела, смърч, кестен, бреза, туя, а от тревните формации са разпространени детелина, ливадна власатка, глушина и др. Районът е богат на липа, жълт кантарион, равнец, риган, подбел, мащерка и смрадлика. Срещат се и находища на гъби. В град Борово има 40 дка. разсадник и 55 дка. парк, които са залесени с иглолистни и широколистни дървета. Голямо е разнообразието и на нискостеблена растителност. Най-близката защитена територия е ПП ”Русенски Лом”.
Шум: Не са извършвани измервания на фактора шум. Все още няма влязла в сила нова нормативна уредба.
Зелени площи в населените места:
В населените места на община Борово има добре развита зелена система от градини, паркове и дървесна растителност.
В гр.Борово, в близост до централната градска част и стадиона има 40 дка  парк.
За съжаление оскъдните ресурси на общината не позволяват по-добрата им поддръжка. Най-добре поддържана е градината в центъра на гр.Борово. Един от проблемите при поддържане на зелената система е, че няма достатъчно средства за подмяна на изсъхналите и/или загубили декоративната си стойност дървета и храсти, както и за повишаване на видовото им разнообразие.
Радиационна обстановка:
Община Борово се намира извън зоната на АЕЦ Козлодуй. Радиационно замърсяване  може да възникне само при надпроектна авария в АЕЦ или при трансграничен пренос на радиоактивни вещества.Радиационният фон се замерва ежедневно в 6.00, 13.00 и 18.00 часа от дежурния от общинска СО с рентгенометър РР-51-М.Оповестяването  на населението, ако е необходимо става чрез РТВ, по телефона и други. Данните от замърсяването през последните пет години са в нормата  - 0,15 - 0,18 микросиверта за час.
Управленски капацитет:
В структурата на общинска администрация гр.Борово от м.юни 2003 г. има назначен еколог, с подходяща подготовка и образование. Дотогава с въпросите за опазване на околната среда са се занимавали различни специалисти, главно от отдел “ТР иС”.
Част от служителите са посещавали различни семинари и обучения по въпросите на екологията и опазване на околната среда.
Създадена е добра организация за работа в екип и са разработени няколко проекта в сферата на екологията.
Основните моменти за опазване на околната среда на местно ниво са регламентирани в приетата от Общински съвет “Наредба 11 за поддържане, опазване на чистотата и ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда на територията на община Борово”. Общината активно работи с РИОСВ-Русе, по въпроси за опазване на околната среда, както и с други ведомства и организации, като: ВиК, ДЛ-Бяла, ХЕИ, РВМС, училища, детски градини и местния бизнес.

© 2006-2007 Община Борово - област Русе